Статия

През тези дни, като родители имаме предизвикателството да обясним на достъпен език на своите деца, какво точно се случва. Защо се налага да сме у дома? Защо мама мие пода и бърше прах почти непрекъснато и повтаря и повтаря, че трябва да сме с измити ръце? Трябва ли децата да се страхуват? Как родителите предават емоциите на своите деца? И как да отговарят на неудобните въпроси? Peter Fonagy посочва, че изключително важно за развитието на децата е да могат да разпознават и да назовата емоциите. А ние като родители, трябва да сложим граница между това, което чувстват децата ни и това, което изпитваме ние, да научим децата си, че нашите емоции не са задължително техните емоции. Предлагам ви да направите следната игра. Свалете изображението от статията или просто го отворете на екрана на устройството и помолете детето си да назове какво вижда на всяко лице. От своя страна го направете и вие. През това време не обсъждайте преценката по между си. След като сте готови сравнете резултатите си. Използвайте изображението за да попитате своето дете, сега в този момент на коя картинка се оприличава. Направете го и вие за себе си, като спазите правилото да не обсъждате преценката. След като всеки от вас я направи за себе си, сравнете резултата. Повторете играта няколко пъти в различни дни и след различни ситуации. Сравнете своите емоции с тези на дете си и обърнете внимание на разликите. Така ще му покажте, че вашите емоции не са емоциите на детето. Така ще научите детето си, а и себе си, че при поява на негативни емоции, те трябва първо да се назоват. След което емоцията е важно да се усети, къде точно в тялото се намира и да се опише - колко е голяма, как мирише, какъв звук издава, каква е температурата и, какъв е цвета и и нейната форма - идеята е да е разпозната, да и се направи пространство, да бъде чута. След което е добре да се обърне внимание на другите части на тялото, които в противовес на "горещата точка" където е емоцията, са спокойни. И накрая, кое е движението което се свързва с тази емоция, какво ти се иска да направиш в този момента - да скачаш на място, да легнеш на пода, да изкрещиш, да вдигнеш ръцете си - т.е емоцията да бъде трансформирана в движение и да я "пуснеш" да си отиде извън тялото ти. Така "духа от бутилката" ще бъде пуснат навън, извън тялото и няма да предизвиква негативни телесни, поведенчески, емоционални или когнитивни реакции. Десислава Георгиева, авиационен и кризисен психолог, фамилен терапевт, EMDR практик